Биткойн прави всички други пари излишни

Автор: Parker Lewis | Дата на публикуване: 24/01/20 | Превод: Dimitar Morfov [785196] | Unchained Capital (Gradualy, then sudenly archive)

Когато става въпрос за адопцията на биткойн, има две правила, които винаги изглеждат да са верни. Всеки винаги се чувства закъснял и всеки винаги желае да е бил купил повече биткойн. Всяко правило си има изключения, но биткойн има невероятната способност да се заиграва с човешката психика. Оказва се, че 21 млн. е страшно малко число и то всъщност става все по-малко, тъй като все повече хора разбират, че фиксираното предлагане на биткойн убедително се утвърждава и че паричните мрежи се обединяват в единно парично средство. Търсенето на биткойн се обуславя от убеждението в неговите парични свойства и конвергентния характер на парите, а нарастващото търсене на биткойн засилва оскъдността на фиксираното предлагане на биткойн. По този начин биткойн става все по-ценен като парично средство. Макар че това става очевидно колкото по-навътре се задълбава в същността на биткойн, хората с периферни познания обикновенно са затрупани с информация за огромния брой други криптовалути. Разбира се, днес биткойн е на "чело", но криптовалутите са хиляди; откъде да знаете, че биткойн не е MySpace*? Как можете да сте сигурни, че нещо ново няма да изпревари биткойн?

Да се вярва, че биткойн ще бъде доминиращата световна валута, може да звучи налудничаво и вероятно би било така, ако такава възможността се определя чрез подход отгоре надолу, т.е. от гледна точка на оценка на вероятностите. Днес биткойн е една от над хиляда конкуриращи се дигитални валути, които на пръв поглед изглеждат еднакво. Неговата покупателна способност от 150 млрд. долара е капка в морето в сравнение с глобалната финансова система, която поддържа дълг от 250 трилиона долара. Само златото има покупателна способност от 8 трилиона долара (50 пъти по-голяма от тази на биткойн). Какви са шансовете една 11-годишна интернет сензация да се издигне от пепелта на финансовата криза от 2008 г. и от нищото да се превърне в доминираща световна валута? Идеята звучи смехотворно или най-малкото вероятността за това е твърде малка, за да заслужава внимание. Въпреки това, когато се подходи отдолу нагоре и се развие убеждение около няколко основни принципа, шумът от хиляди криптовалути избледнява на заден план. Когато се разгледат съвкупно, само няколко основополагащи принципа създават простота и яснота около това, което някога е било твърде сложно да се отличи от другите. Ако някой трябва да оцени хиляда възможности, за да стигне до правилното решение, това може да не е приложимо или възможно. Но ако можете да елиминирате 999 от тези възможности въз основа на един или няколко основни принципа, тогава става по-реалистично да се стигне до ясен отговор.

Това е пътната карта за премахване на шума и фокусиране върху наистина важните неща. Отделните хора могат да стигнат до различни заключения по всеки от тези въпроси, но това е пътят, който трябва да се вземе предвид, когато се опитвате да разберете защо биткойн постоянно превъзхожда всички останали валути и дали ще продължи да го прави. Парите са основна необходимост, но те не са колективна халюцинация, нито пък споделена система от вярвания. Хората усвояват биткойн, защото той притежава уникални свойства, които го правят по-добър като форма на пари в сравнение с всички други валути. Тъй като парите са решение на интерсубективен проблем, паричните системи клонят да се обединяват в единно парично средство. Даже по-скоро, поради функцията на парите, икономическите системи възникват по естествен път от единно парично средство. Свойствата, присъщи на биткойн, карат пазара да конвергира с него като инструмент за комуникация и измерване на стойността, защото той представлява стъпаловидно подобрение спрямо всяко друго парично средство. Ако някой изхожда от фундаментална гледна точка, че парите са необходимост и че паричните системи естествено конвергират, въпросът тогава се концентрира върху това дали биткойн е оптимизиран да изпълнява паричната функция по-добре от всеки от конкурентите му.

Парите са необходимост

Цивилизацията, каквато я познаваме, не би съществувала без пари. Без пари нямаше да има нито самолети, нито коли, нито айфони, а способността за задоволяване на най-основните потребности щеше да бъде значително нарушена. Милиони хора не биха могли да обитават мирно един град, щат или държава без функцията на парите. Парите са икономическото благо, което позволява сигурността в това да има храна по рафтовете на магазините, бензин на бензиностанцията, електричество да захранва домовете, чистата вода да е в изобилие и т.н. Парите са тези, които карат света да се върти и той не би се въртял по начина, който повечето хора приемат за даденост, ако не беше функцията на парите. Тази функция е силно подценявана и слабо разбрана, тъй като обикновено не се отчита съзнателно. В развития свят надеждните пари се приемат като даденост. Така е и с основните потребности, осигурявани чрез координационната функция на парите.

Помислете, например, за местния магазин за хранителни стоки и разнообразието от възможности за избор, които се побират в един-единствен магазин. Броят на индивидуалните приноси и умения, които са необходими за това, е поразителен. От стопанисването на самия магазин, през индивидуалните опаковки, доставчиците на оборудване, логистичните мрежи, транспортните мрежи, системите за разплащане, та чак до всеки отделен хранителен продукт. След това, като производно, помислете за всички уникални ресурси, които се влагат във всеки артикул на рафта. Магазинът за хранителни стоки е само финалната част на потреблението; производството на всяка суровина има своя собствена разнообразна верига за доставки. И това само по себе си е едно съвременно чудо. Деконструирането на съставните компоненти на една модерна телекомуникационна мрежа, енергийна мрежа или система за управление на водите и отпадъците е също толкова сложно. Всяка мрежа и участниците в нея разчитат на останалите. Производителите на храна разчитат на хора, които - наред с други - помагат за задоволяване на енергийни нужди, телекомуникационни услуги, логистика, чиста вода и т.н., и обратно. На практика всички мрежи са свързани и всичко това е възможно благодарение на координационната функция на парите. Всеки е в състояние да допринесе със собствените си умения въз основа на личните си интереси и предпочитания: да получи пари в замяна на стойност, създадена днес, и след това да използва същите пари, за да придобие специфична друга стойност, създадена от други в бъдеще.

И всичко това също не е случайно. Някои не толкова дълбоки мислители предполагат, че парите са или колективна халюцинация, или че получават стойността си от правителството. В действителност парите са инструмент, който е изобретен от човека, за да задоволи една много специфична пазарна потребност за улесняване на търговията. Парите спомагат за улесняването на тази дейност, като действат като посредник между поредица от настоящи и бъдещи разменни операции. Без никакъв съзнателен контрол или насочване участниците на пазара оценяват различни стоки и се спират на инструмента с най-подходящи свойства, за да улеснят постигането на ясно изразената цел да се преобразува настоящата стойност в бъдеща. Докато индивидуалните предпочитания за потребление варират при различните хора и се променят постоянно, нуждата от обмен е практически общовалидна, а функцията му е подчертано унифицирана. За всеки човек парите позволяват стойността, произведена в настоящето, да бъде превърната в потребление в бъдещето. Стойността, която човек придава на дома, колата, храната, свободното време и т.н., естествено се променя във времето и логично варира при различните хора. Но нуждата от потребление и нуждата от комуникиране на предпочитанията не се променят и на субективна основа важат за всички хора.

Парите съществуват, за да комуникират тези предпочитания и в крайна сметка да комуникират стойност. Имайки предвид, че всяка стойност е субективна (а не е вътрешно присъща), парите формират основата за установяване и изразяване на стойността и по-важно - на относителната стойност. Парите представляват колективното съзнаване, че всички се възползват от съществуването на общ език за предаване на индивидуалните предпочитания. Те обобщават и измерват предпочитанията на всички хора в рамките на една икономика във всеки един момент и не би било възможно, или най-малкото би било крайно неефективно, да се предава стойност, ако не съществуваше обща константа, за която всички биха могли да се споразумеят. Мислете за парите като за константа, с която се измерват всички останали стоки. Ако тя не съществуваше, всички щяха да бъдат в практически застой, без да могат да се споразумеят за стойността на каквото и да било. Чрез сравнението спрямо една константа става по-приложимо да се определи относителната стойност на две други стоки. Съществуват милиарди стоки и услуги, произвеждани от милиарди хора, всички с уникални предпочитания. Чрез конвергенцията към една единствена форма на пари, която да обобщава и комуникира всички предпочитания, в крайна сметка възниква ценова система. Чрез измерването и изразяването на стойността на всички блага от общ посредник (пари) става възможно да се разбере на колко се оценява една стока (или ресурс) спрямо всяка друга.

Без използването на обща валута не би съществувала концепцията за цена. А без концепцията за цена не би било възможно да се правят каквито и да било икономически изчисления. Възможността за извършване на икономически изчисления позволява на хората да предприемат независими действия, разчитайки на информацията, предавана чрез системата на цените, за да задоволят по най-добрия начин собствените си потребности, разбирайки потребностите на другите. Всъщност именно ценовата система позволява да се формират структурите на търсенето и предлагането и така в крайна сметка се превръща необходимост, защото осигурява предаването на информация, без която удовлетворяването на основните потребности не би било възможно. Представете си, че нищо от това, което консумирате, няма забележима цена. Как щяхте да знаете какво трябва да произведете, за да получите предпочитаните от вас стоки? След това се замислете, че собствената ви представа за стойността, която произвеждате, и самото съществуване на стоките и услугите, произведени от други хора, не биха били налични, ако не съществуваше някакъв израз на цената. Става дума за кръговрат, а парите са благото, което позволява да се формират основните структури на една икономика чрез ценовите системи. Макар че често са определяни като корен на всяко зло, парите може би са просто най-голямото случайно изобретение, създавано някога от човека, и то такова, което не би могло да възникне чрез съзнателен контрол.

Икономическите системи конвергират към единно парично средство

Много хора в Силициевата долина вярват, че в бъдеще ще съществуват стотици, ако не и хиляди валути. Машините ще правят всички изчисления! Изкуственият интелект и квантовите технологии ще се справят с тази задача. Интелектуално "безопасната" теза е, че 95% от криптовалутите вероятно ще се провалят, но има някои "интересни" проекти. "Изключително трудно е да се предвиди кои от тях ще успеят." "Подобно на инвестирането в рисков капитал, повечето ще се провалят, но тези, които спечелят, ще спечелят много". Поне в това биха ви накарали да вярвате повечето хора от Силициевата долина, защото това е логичен паралел с опита в инвестирането в други компании. В действителност този начин на мислене е безпочвено презастраховане, лишено от принципи. Освен това то прилага една позна формула спрямо съвсем различен клас от проблеми.

Въпреки че може да изглежда логично да се формира мисловна рамка около биткойн на базата на привидно повтарящата се история на технологичните стартъпи, всъщност няма място за никакво сравнение. Биткойн е пари, а не компания. Би било нелогично да се предположи, че конкуренцията между две парични средства (или множество от тях) ще бъде по някакъв начин аналогична или ще следва подобен модел като този на две компании. Компаниите се конкурират в надпревара за формиране на капитал; за да го направят, те се нуждаят от пари, за да координират икономическата дейност. Как се сдобиват с пари? Като използват пари, за да координират производството на стоки и услуги, и като продават произведената продукция за повече пари (печалба). По същество компаниите се конкурират за една и съща маса пари, за да натрупват капитал. Парите са инструментът, който кара колелото да се върти. Без пари просто не би било възможно да се координират всички индивидуални умения, необходими, за да се даде възможност за реализиране на стоки и услуги, произтичащи от сложността на повечето съвременни вериги за доставки. Това също не би било възможно, ако не беше така, че голяма група хора са приели обща форма на пари.

В производствената верига парите изпълняват отделна класова функция, различна от тази на всяка отделна стока или услуга. Разликата произлиза от разграничението между удовлетворяването на предпочитанията (производството на стоки и услуги) и координирането на предпочитанията (парите). Удовлетворяването на предпочитанията зависи от координацията на предпочитанията, а координацията на предпочитанията зависи от ценовата система, която може да се формира само като производна на масовата конвергенция към единно парично средство. Без ценова система разделението на труда не би могло да съществува, поне не в степента, необходима за функционирането на сложни доставни и производствени вериги. Това е базовият принцип, който най-често се пропуска, когато се обмисля свят на много валути. Всяка система за ценообразуване е производна на една валута. Понятието за цена не би съществувало, ако не съществуваше критична маса от хора, произвеждащи разнообразен набор от стоки и услуги и комуникиращи стойността на тези стоки и услуги чрез едно общо средство. Конвергенцията е предпоставка, за да се извлече полза от парите и цените. В резултат на това може би е по-точно да се каже, че икономическите системи възникват от единно парично средство, а не конвергират към него. Хората се обединяват около единно парично средство и резултатът е икономическа система.

Докато стойността на всички останали стоки и услуги се определя от потреблението, стойността на парите се определя от обмена. Обменът или размяната е стоката, която всеки купува, когато решава да превърне стойност (субективния резултат от вложените време, труд и физическия капитал) в парична стока. Индивидуалните предпочитания за потребление са уникални, но парите изпълняват една единствена функция за всички участници на пазара: да свързват настоящето с бъдещето (независимо дали става въпрос за ден, седмица, година или по-дълго). При всяка размяна на настояща стойност съществува определен времеви континуум до бъдещата размяна. В момента на размяната всеки трябва да вземе решение коя парична стока в бъдещето ще изпълнява най-добре функцията за запазване на стойността, създадена в настоящето. А или Б? Макар че човек може да избере да притежава една или повече валути, една от тях по дефиниция ще изпълнява тази функция по-ефективно. Едната ще запазва бъдещата покупателна способност по-добре от другата. Всеки интуитивно разбира това и взема решение въз основа на присъщите свойства на едно средство спрямо друго. Когато се решава коя парична стока да се използва, предпочитанията на един човек се влияят от предпочитанията на други, но всеки прави собствена независима оценка, съпоставяйки относителните предимства на множество парични стоки. Не е случайно, че пазарът конвергира към едно единствено средство, защото всеки човек се опитва да реши един и същ проблем на бъдещата размяна, който е взаимно зависим от предпочитанията на другите.

Крайната цел е да се постигне консенсус, така че всеки да може да общува и разменя с най-широк и най-подходящ набор от търговски партньори. В колективен план това е обективна оценка на материални блага, основана на интерсубективна потребност. Целият смисъл е да се намери единствената стока, за която всички могат да се съгласят, че е 1) относително постоянна, 2) измерима и 3) функционална в размяната. Наличието на константа създава ред там, където преди това не е имало такъв, но тази константа трябва да бъде и функционална като инструмент за измерване на стойност и средство за размяна. Именно комбинацията от тези характеристики, често описвана като съвкупност от свойствата оскъдност, трайност, заменяемост, делимост и преносимост, е уникална за парите. Много малко стоки притежават всички тези свойства и всяка стока е уникална, като нейните присъщи свойства я правят по-добра или по-лоша в изпълнението на определени функции в икономиката. А винаги се различава от Б, а комбинацията от свойства, които усъвършенстват една парична стока, е толкова рядка, че разликата между една и друга стока никога не е незначителна.

На практика всички се договарят за едно парично средство, чрез което да изразят стойност, защото това е в техен индивидуален и колективен интерес. Това е същината на проблема: как да се комуникира стойност на другите участници на пазара. Ако не се постигне консенсус, това би било контрапродуктивно за цялото упражнение. Но именно свойствата на самото парично средство позволяват обединение и консенсус. Въображаемият свят на хиляди валути е сляп за тези фундаментални принципи. Това, което е необходимо за установяването на действително желаната информация, е критична маса от хора, които ковергират към обща среда. Стойността на общото средство за масова информация се увеличава само с нарастването на броя на хората, които го използват като инструмент за улесняване на обмена. Основната причина за това е, че когато повече хора се обединяват около едно парично средство, то всъщност натрупва повече информация и става по-полезно.

Мислете за всеки човек като за потенциален търговски партньор. Тъй като хората възприемат общото парично средство като стандарт за стойност, всички съществуващи участници в паричната мрежа се сдобиват с нови търговски партньори, както и тези, които тепътва стават част от мрежата. Има взаимна изгода и в крайна сметка се разширява диапазонът на избора. Но това, което се случва с разширяването на паричната мрежа, е, че все повече стоки започват да се оценяват в общото средство за размяна. Съществуват повече цени и в резултат на това се появяват и повече относителни цени. В общото средство за размяна се натрупва повече информация, на която могат да разчитат всички участници в мрежата (и мрежата като цяло), за да координират по-добре ресурсите и да реагират на променящите се предпочитания. Константата става по-ценна и по-надеждна по своята същност, тъй като предава повече информация за повече стоки, произведени от повече хора. Константата всъщност става по-константна, тъй като чрез нея се предава повече променлива информация.

С увеличаването на адопцията на една парична мрежа с един порядък (10 пъти) възможните мрежови връзки се увеличават с два порядъка (100 пъти). Това помага да се демонстрира взаимната полза от адопцията, но също така подчертава последствията от прехвърлянето на стойност в по-малка парична мрежа. Мрежа, която е 10% от размера на друга, има 1% от броя на потенциалните връзки. Разпределението в мрежата не винаги е еднакво, но по-голямата парична мрежа води до по-надеждна константа за предаване на информация - по-голяма плътност, по-приложима информация и в крайна сметка по-широк избор. Размерът на паричната мрежа и очакваният растеж на тази мрежа се превръщат в критични компоненти на интерсубективния A/Б тест, когато всеки определя кое парично средство да използва. Докато броят на хората, с които някой може да поддържа социални отношения, е изначално ограничен, тези ограничения не важат за паричните мрежи. Именно парите позволяват на хората да се освободят от ограниченията на числото на Дънбар**. Паричната мрежа позволява на милиони (ако не и на стотици милиони) непознати помежду си хора да допринасят за стойността в периферните точки на мрежата, като за това са необходими сравнително малко преки връзки.

Паричните мрежи в крайна сметка акумулират стойността на всички останали мрежи, тъй като всички останали мрежови ефекти не биха съществували без парична мрежа. Сложни мрежи не могат да се формират без обща валута, която да координира икономическите вложения, необходими за началото на цикъла на положително подсилващите се обратни връзки на цената. Общата валута е самата основа на всяка парична мрежа, която позволява формирането на други стойностни мрежи. Тя осигурява общия език за комуникация на стойност, което в крайна сметка води до търговия и специализация и по органичен начин прави възможно използването на повече ресурсите отвъд обхвата на "съзнателния контрол" (по примера на Хайек). Когато обмисляте мрежовите ефекти на една социална мрежа, логистична мрежа, телекомуникационна мрежа, енергийна мрежа и т.н., съберете ги всички заедно и това е стойността на паричната мрежа. Паричната мрежа не само осигурява основата за формирането на всички други стойностни мрежи, но валутата на тази мрежа е това, което плаща за достъпа до всички производни мрежи в рамките на паричната мрежа. Съществуването на общата валута е двигателят и маслото.

Да, днес доларът, еврото, йената, паундът, франкът, юанът, рублата, лирата, песото и т.н. съществуват едновременно, но това не е естествена функция на отворената глобална икономика. Вместо това всяка съществуваща днес фиатна валута е възникнала като частична репрезентация на златото, което преди това светът е бил приел за паричен стандарт. Нито една от тях не би просъществувала без намесата на държавата; нито пък някоя от фиатните валути би се появила, ако не съществуваше преди това златото (и не беше ограничено) като парично средство. Съвременните теоретици по монетарната политика и „златотърсачите“ никога няма да го признаят, но бедствието, която представляват всички фиатни системи, не е нещо друго, а манифестация на провала на златото като парично средство. То е ходещ мъртвец. Златният стандарт е официално изоставен през 1971 г. и съществуването на юрисдикционни фиатни системи оттогава насам представлява само преходно отклонение от свободните пазарни парични сили. Съвременните фиатни системи са успели да оцелеят толкова дълго, само защото все още не е съществувало решение на самия проблем, създаден от фиатните валути. Биткойн е това решение и още от създаването му хората се насочват към него като към нов паричен стандарт; тенденция, която само ще продължи с разпространение на знанието по естествен път.

Всички пътища водят към Биткойн

Най-добрата константа - абсолютна оскъдност

С течение на времето пазарът се ориентира към биткойн и стойността му продължава да се увеличава, тъй като той осигурява константа, която превъзхожда всяка друга форма на пари. Биткойн има оптимална парична политика и тази политика се прилага надеждно на децентрализирана основа. Само 21 млн. биткойн ще съществуват някога и елементът на доверие е изцяло премахнат от уравнението. Фиксираното предлагане на биткойн се налага чрез механизъм за мрежови консенсус на децентрализирана основа. Никой не се доверява на никого и всеки прилага правилата самостоятелно и независимо. Съвкупността от тези две функции на биткойн го превръщат в най-оскъдната форма на пари, която някога е съществувала. Абсолютната оскъдност е свойство, което никоя друга форма на пари не е постигала и няма да постигне, а търсенето на биткойн се определя основно от тази оскъдност. Оскъдността обаче е двустранно уравнение. Фиксираното предлагане може да бъде основният фактор, но търсенето е важен и често пренебрегван аспект на оскъдността. Търсенето е това, което всъщност прави оскъдността полезна като константа в размяната. Биткойн става все по-оскъден като двустранна функция на нарастващото търсене и напълно нееластичното крайно предлагане. Оскъдността на фиксираното предлагане създава търсене, но нарастващото търсене след това създава още по-голяма оскъдност. Звучи като в кръг, защото е така. Ако имаше 21 милиона биткойн и само 1 човек ги ценеше, в биткойн нямаше да има нищо оскъдно или полезно. Но ако 100 милиона души оценяват и усвояват биткойн, 21 милиона започват да стават дефицитни. А ако мрежата се разрасне до един милиард души, 21 милиона ще станат изключително оскъдни и биткойн ще бъде по-полезен като константа.

При фиксирано предлагане увеличеното търсене естествено води до увеличаване на разпространението на биткойн. Има определен брой за разпределяне и в крайна сметка паят се разделя на все по-малки дялове, притежавани от все повече хора. Тъй като все повече хора оценяват и усвояват биткойн, мрежата не само става по-полезна, но и по-сигурна. Тя става по-полезна, защото повече хора общуват на един и същ език на стойността чрез по-надеждна константа. И тъй като повече хора участват в механизма за консенсус на мрежата, цялата система става по-устойчива на корупция и в крайна сметка по-сигурна. Трябва да се разбере, че в блокчейн технологията няма нищо, което да гарантира фиксираното предлагане от 21 милиона. Също така графикът на създаване на биткойн не е надежден, защото софтуерът диктува да бъде такъв, а само защото се управлява на децентрализирана основа и от все по-голям брой участници в мрежата. 21 милиона става по-достоверно фиксирано число, тъй като все повече хора участват в консенсуса, и в крайна сметка се превръща в по-надеждна константа, тъй като с течение на времето всеки човек контролира все по-малък дял от мрежата. С увеличаването на разпространението сигурността и полезността се увеличават ръка за ръка. Разгледайте разпределението и относителната плътност на биткойн адопцията в целия свят (топлинна карта на мрежовите възли по-долу). С разпространението на обхвата и гъстотата на биткойн по различните пазари константата биткойн се втвърдява.

С нарастването на броя на хората, които се включват в мрежата на биткойн, фиксирането на 21 милиона става все по-достоверно, а в съзнанието на тези, които го приемат и прилагат, асолютната му оскъдност се превръща в това, което отличава биткойн от всички други форми на пари - както от старите валути, така и от конкурентните криптовалути. Всички останали валути или се централизират с течение на времето (например доларът, еврото, йената, златото), или са твърде централизирани от самото начало (например всички останали криптовалути), за да се конкурират надеждно с фиксирано предлагане на биткойн от 21 милиона. Централизацията по своята същност създава необходимост да се разчита на доверие, а доверието в крайна сметка излага на риск предлагането на всяка валута, което от своя страна влошава търсенето и намаля нейната полза като средство за размяна. Докато всички останали валути зависят от доверие, константата, която представлява биткойн, няма нужда от доверие. На предлагането от 21 милиона може да се вярва, само защото биткойн е децентрализиран, а с времето биткойн става все по-децентрализиран. Най-доброто, което всяка друга форма на пари би могла да направи, е да се изравни с биткойн, но на практика това не е възможно, защото хората конвергират към едно парично средство, а биткойн вече побеждава всяка друга валута. Всяка друга валута в крайна сметка се конкурира с идеалната константа; такава, която няма да се промени и която не разчита на доверие.

Всички форми на пари се конкурират помежду си при всяка размяна. Ако основното (или единственото) приложение на даден актив е размяната за други стоки и услуги и ако той не носи доходността на производствен актив (като акция или облигация), той трябва да се конкурира като форма на пари. Вследствие на това всеки такъв актив се конкурира пряко с биткойн за точно същото приложение. Никоя друга валута няма да осигури по-надеждна константа, защото биткойн вече съществува и е крайно оскъден. Тъй като хората конвергират към едно единствено парично средство, недостигът на биткойн постоянно ще се засилва както от страна на търсенето, така и от страна на предлагането, докато за всички останали валути ще действа обратната сила поради рефлексивния характер на паричната конкуренция. Разликата между две парични стоки никога не е незначителна, както и последиците от индивидуалните решения за размяна в едно, а не в друго парично средство. Парите са интерсубективен проблем и изборът да се избере едно парично средство е явен отказ от другото, което на свой ред води до това, че една мрежа придобива стойност (и приложимост) пряко за сметка на друга. Тъй като биткойн става все по-оскъден и по-надежден като константа, другите валути стават по-малко оскъдни и по-променливи. Конкуренцията на парични средства има нулев сумарен ефект, а относителният недостиг, който е динамична функция както на търсенето, така и на предлагането, определя фундаменталното неравенство между два парични носителя, което с времето само се увеличава и става все по-очевидно.

Но не забравяйте, че оскъдността заради самата оскъдност не е цел на нито едни пари. Вместо това парите, които осигуряват най-голяма константа, в най-голяма степен ще улеснят размяната. Паричното средство с най-голяма относителна оскъдност ще запази най-добре стойност във времето между настоящата и бъдещата размяна. Относителната цена и относителната стойност на всички останали блага е информацията, която действително е необходима за координационната функция на парите, а при всяка размяна всеки човек е стимулиран да максимизира настоящата стойност в бъдещето. Крайната оскъдност на биткойн дава най-голяма сигурност, че стойността, разменяна в настоящето, ще бъде запазена в бъдещето, и тъй като все повече хора колективно определят, че биткойн е паричното средството с най-голяма относителна оскъдност, стабилността на цената му ще се превърне в негово ново свойство (виж "Биткойн не е твърде волатилен").

Най-добрия инструмент за измерване - делимост

Макар че в основата е недостигът, не всички дефицитни стоки са функционални като пари. За да бъде функционално като инструмент за предаване на стойност, паричното средство трябва да бъде относително константно, лесно за измерване и функционално при размяна. Една линийка може да е ефективен инструмент за измерване, но линийките не са дефицитни, нито пък е лесно да се разрязват парчета от линийка на по-големи и по-малки единици, за да се улесни размяната. В размяната паричното средство, което е оскъдно и измеримо, позволява измерването на всички други стоки; възможността за лесно разделяне и прехвърляне на парична единица осигурява практическа полза в размяната. Биткойн съчетава крайната оскъдност с възможността за разделяне на всяка цяла единица до 8 знака след десетичната запетая (0,00000001 или една 100 000 000-на част от биткойн) и прехвърляне на всякаква стойност, независимо колко голяма или малка е тя. Точно както оскъдността заради самата оскъдност не е непременно ценна в контекста на парите, така и свойството за делимост не е ценно. Именно комбинацията става ценна в контекста на парите, особено когато всяка подразделяща се единица е заменяема - когато всяка отделна единица е по същество взаимозаменяема и всяка от нейните части е неразличима от друга част. Именно тези свойства заедно позволяват на биткойн да бъде не само перфектна константа, но и ефективна мярка за стойност, която улеснява размяната.

В кода на протокола един биткойн всъщност се представя като 100 000 000 подединици, като най-малката единица се нарича сатоши (satoshi) (или накратко сат (sat)). Технически, един биткойн е равен на 100 000 000 сатошита. Докато днес един биткойн се равнява на приблизително 9000 долара, едно сатоши се равнява на една двадесета от цента. По същество всеки може да обмени каквато и да е стойност в биткойн. Биткойн, както и всеки друг вид пари, функционира с една единствена цел - да съхранява стойност между поредица от обмени. С други думи, получавате биткойн за стойност, произведена днес, спестявате, харчите биткойн в бъдеще в замяна на стойност, произведена от други. Той ще изпълнява една и съща функция независимо от сумата. Практическото следствие от делимостта е, че биткойн е способен да измерва всякаква стойност, което му позволява да поддържа всякакво приложение. Хората произвеждат широк спектър от стойност и делимостта позволява на всички тези хора да използват биткойн като спестовен механизъм, независимо дали става въпрос за съхраняване на стойност от 50 или 50 000 долара. За да може едно парично средство да бъде ефективен инструмент за комуникация, то трябва да може да измерва диапазона на стойността, произвеждана от всички хора, а биткойн прави това безупречно. Възможността за делимост и пренасяне на всякаква сума биткойн го прави достъпен за всички хора и в крайна сметка за всички произведени стоки, независимо от това колко стойност се придава на всяка от тях.

В теста А/Б за конкуренция на парите, ако А > Б, всяко количество А ще изпълнява функцията на пари по-добре от всяко количество Б. С течение на времето покупателната способност на А ще се увеличава спрямо Б, независимо дали става въпрос за стойност от 50 или 50 000 долара. Никога не се заблуждавайте от списъка с криптовалути, търгувани в Coinbase, които изглеждат като "по-добра сделка", защото цената им е "евтина", докато биткойн изглежда "скъп". Винаги помнете, че биткойн може да бъде разделен на по-малки или по-големи единици, за да съхранява повече или по-малко стойност. Един биткойн е произволна единица по своята същност, както и една единица от всяка друга валута. Пазарният тест е дали А е по-функционално като пари от Б. Това е интерсубективно решение и макар че пазарът съобщава коя мрежа според него изпълнява паричната функция по-ефективно чрез нейната цена и стойност, стойността на мрежата е изходната величина, а не съставната. Всеки човек подава съставната величина, като оценява свойствата на самото парично средство спрямо другите. Ако биткойн е А във вашата оценка, тогава няма "твърде скъпо". Биткойн може да бъде надценен или подценен във всеки един момент, но всеки човек, който усвоява биткойн, увеличава стойността на мрежата (спомнете си дискусията за търговските партньори + мрежовите връзки). А възможността на биткойн да се разделя лесно на много малки единици позволява на практически неограничен брой хора да конвертират и предават стойност чрез мрежата. Ако А е по-голямо от Б и ако А може да поддържа неограничена адопция, то в крайна сметка обезсмисля необходимостта от мрежа Б.

Тъй като хората независимо един от друг дават оценка в този A/Б тест, все повече хора в крайна сметка усвояват биткойн, а биткойн се разделя на все по-малки единици (осреднено на брой хора). Това е резултат от нарастващото търсене, съчетано с фиксирано предлагане. А стойността на мрежата всъщност се увеличава като функция на този процес. Като мрежа биткойн става по-ценен, тъй като се оценява от повече хора. По същество 0,1 биткойн = 1000 долара е по-ценен от 1,0 биткойн = 1000 долара, въпреки че всеки от тях струва еднакво, измерен в долари. Колкото повече обмен (и в крайна сметка повече търговия) става възможен, толкова по-ценен става биткойн като цяло, но стойността всъщност е резултат от това, че все повече хора избират да приемат биткойн като средство посредник при обмена. Всеки човек притежава все по-малка номинална сума от валутата, но покупателната способност на всяка еквивалентна единица се увеличава с течение на времето. С всяка размяна всеки човек предава собствената си стойност в мрежата и го прави пряко за сметка на конкурентна парична мрежа. Чрез този процес се определя нова цена, специфична за стойността, създадена и измерена от всеки човек, и в резултат на това биткойн натрупва повече информация, получена от по-разнообразен набор от търговски партньори.

Макар че днес цените все още не се котират в биткойн, ценовата система се формира всеки път, когато отделен човек преобразува стойност в биткойн. Дори ако доларите са косвен посредник, стойността, произведена някъде по света, различна за конкретен човек, се изразява като единица биткойн; тъй като все повече хора избират да го направят и все по-често независимо един от друг, тази стойност се превръща във все по-малка единица биткойн (осреднено на брой хора). Последицата е, че все по-малка единица биткойн може да се използва от повече хора за прехвърляне на еквивалентно количество стойност, а тъй като биткойн се оценява от повече хора, способността му да измерва относителна стойност само се увеличава. Тъй като биткойн може да измерва всичката стойност и може да бъде приет от неограничен брой хора, той на практика обезсмисля необходимостта от всяка друга мрежа за трансфер на стойност в дългосрочен план, защото формата на парите с най-нисък процент на изменение в крайна сметка предава по-съвършена информация. Крайната оскъдност, съчетана с делимост, създава изключително мощен посредник в размяната. Биткойн има най-ниския възможен краен процент на промяна поради своята абсолютна оскъдност и може да се дели до част от стотинка, което ще му позволи да измерва стойността много по-точно от всяка друга валута.

Най-добрият инструмент за размяна - преносимост

Изхождайки от това твърдение, истинският нокаутиращ удар на биткойн е това, че той е преносим и може да бъде прехвърлен безвъзвратно по комуникационен канал, без да е необходимо доверено трето лице като посредник. Това е коренно различно от цифровите плащания във фиатни системи, които зависят от доверени посредници. Като цяло биткойн представлява по-голяма константа от всяка друга форма на пари и е силно делим (и измерим), като същевременно може да се прехвърля по интернет. Опитайте се да посочите друго средство, което евентуално би могло да има тези свойства: абсолютна оскъдност (най-голяма константа) + делимост и заменяемост (измерване) + възможност за изпращане по комуникационен канал (лесно прехвърляне). Това е, с което се сблъсква всяко друго парично средство, когато се конкурира за конвергентната роля на парите. На практика единственият начин наистина да оценим силата на такава рядка динамика е да я изпитаме от първа ръка. Всеки човек може да получи достъп до мрежата без разрешение, като стартира биткойн протокола на домашния си компютър. Възможността да се включи компютър навсякъде по света и да се прехвърли крайно оскъден ресурс на всеки друг човек, без разрешение или зависимост от доверена трета страна, е овластяваща. Това, че стотици милиони хора могат да правят това в унисон, без да е необходимо някой да се доверява на други участници в мрежата, е почти невъзможно да се разбере напълно.

Биткойн често е описван като дигитално злато, но това не е съвсем справедливо. Биткойн съчетава силните страни на физическото злато със силните страни на дигиталните пари, без да има ограниченията на двете. Златото е дефицитно, но с трудна делимост и преносимост, докато фиатните пари са лесни за прехвърляне, но не са дефицитни. Биткойн е крайно оскъден, лесно се разделя и лесно се прехвърля. В сегашните си форми както златото, така и всички фиатни парични системи зависят от доверието, докато биткойн не зависи от доверие. Биткойн оптимизира силните и слабите страни и на двете, което в основата си е причината пазарът да конвергира (и ще продължи да конвергира) към биткойн, за да изпълнява функцията на пари.

Биткойн прави всички други пари излишни

Ако човек стигне до тези три основни извода: а) парите са основна необходимост, б) парите не са колективна халюцинация и в) икономическите системи се обединяват в едно-единствено средство носител, той ще търси по-съзнателно най-добрата форма на пари. Това са парите, които запазват стойността в бъдещето и в крайна сметка позволяват на хората да превърнат собственото си време и собствените си умения в толкова богат избор за в бъдеще, че предишните поколения трудно биха си го представили. В крайна сметка надеждната форма на парите осигурява свобода: свободата да се преследват индивидуални интереси (специализация) и възможността да се преобразува произведената от тях стойност в стойност, създадена от други хора (търговия). Независимо дали хората съзнателно си задават тези въпроси или не, те естествено ще бъдат принудени да си отговорят на тях чрез своите действия. Те също така ще стигнат до същия отговор като тези, които го правят. Съзнателните и подсъзнателните стигат до едно и също място, защото фундаменталните истини не се променят, а функцията на парите е единствена: да посредничат в поредица от настоящи и бъдещи размени и да осигуряват самата основа за комуникация на субективна стойност сред широка група хора, които могат да се възползват от търговията и специализацията. Парите са необходимост. Съществуват различими свойства, които правят определени стоки повече или по-малко функционални в размяната, а размяната по своята същност е интерсубективен проблем.

Притежаването на биткойн се превръща в цената за влизане в това, което вероятно ще бъде най-голямата и най-разнообразна икономика, която някога е съществувала. Биткойн е глобален и е достъпен без разрешение. Тъй като биткойн се превръща в общ език на стойността за всички участници, всеки, който е част от мрежата, ще може да общува и в крайна сметка да търгува с други участници в мрежата. Колкото повече са търговските партньори, толкова по-голяма е стойността, която всяка единица осигурява на хората, притежаващи тази валута. Макар че вероятно винаги ще има юрисдикционни търкания, които пречат на търговията, достъпът до една и съща обща валута премахва основния източник на търкания в комуникацията на стойност, а фиксираното предлагане на биткойн ще позволи на неговия механизъм за ценообразуване да натрупва и предава по-съвършена информация с най-малко изкривявания в сравнение с всяка друга форма на пари. И тъй като все повече хора избират да съхраняват стойност в биткойн, фиксираното предлагане става по-надеждно, а механизмът му за ценообразуване - по-достоверен и приложим. Новите потребители на дадена парична мрежа както допринасят за стойността, така и реализират стойност като функция на адопцията, поради което не е възможно да закъснеете с биткойн, нито пък биткойн някога ще бъде твърде скъп.

Няма значение колко сложен е биткойн. В крайна сметка биткойн се превръща в A/Б тест. Нуждата от пари е реална и хората ще конвергират към формата на пари, която най-добре изпълнява функцията за улесняването на размяна. Нито една друга валута в света не може да бъде по-оскъдна от биткойн, а оскъдността ще действа като гравитационна сила, стимулираща усвояването и комуникацията на стойност. Днес повечето милиардери не разбират биткойн. Биткойн е инструмент за промяна в мисленето. Но дори тези, които не разбират биткойн, ще започнат да разчитат на него. Съществуват много фундаментални въпроси и съмнения. Биткойн е нестабилен, на пръв поглед бавен, има предизвикателства при скалирането, не се използва често за плащания, консумира много енергия и т.н. Стабилността е ново свойство, което следва адопцията, а всички други възприемани ограничения и съмнения ще бъдат решени като функция на стойността, която се получава от крайната оскъдност, съчетана с възможността за измерване, разделяне и прехвърляне на стойност. Това е иновацията на биткойн. Валута А има фиксирано предлагане. Валута Б няма. Валутата А продължава да увеличава стойността си спрямо валутата Б. Валутата А продължава да увеличава покупателната си способност спрямо стоките и услугите, докато валутата Б прави обратното. Коя от тях искам? А или Б? Направете правилния избор, защото алтернативната цена е вашето време и стойност. Всичко това просто обяснява защо хората все по-често ще избират А вместо Б, но на практика всичко се свежда до елементарен здрав разум и инстинкти за оцеляване. Биткойн измества всички останали пари, защото икономическите системи конвергират към една единствена валута, а биткойн има най-надеждни парични свойства.

"Не вярвам, че някога отново ще имаме добри пари, преди да ги измъкнем от ръцете на правителството, т.е. не можем да ги измъкнем насила от ръцете на правителството, всичко, което можем да направим, е да въведем по някакъв хитър начин нещо, което те не могат да спрат." - Ф.А. Хайек

Пояснения от преводача:

*Една от първите полулярни социални мрежи и платформи, която в последствие беше изместена от по-големите и разпознаваеми такива и до днес.

**Числото на Дънбар е предполагаема когнитивна граница на броя на хората, с които човек може да поддържа стабилни социални взаимоотношения - взаимоотношения, в които човекът знае кой е всеки друг човек и как всеки един е свързан с всеки друг човек.

***Coinbase е една от най-големите, световни крипто борси.

Follow @EuropeanBTC21