Разбирането на парите е ключът за разбирането на Биткойн

Автор: Harwinderpal Singh | Дата на публикуване: 20/01/22 | Превод: Dimitar Morfov [778146] | Bitcoin Magazine

"Парите са коренът на всяко зло."

Може би вече сте чували или чели тази фраза, тъй като тя се изрича често, но без много хора да осъзнават, че това е погрешен цитат на библейското "Защото любовта към парите е коренът на всякакво зло" (1 Тимотей 6:10). Този погрешен цитат е напълно подвеждащ. Парите, според Библията, "са решението за всичко" (Екл. 10:19) и следователно са едно от най-великите, ако не и най-великото, изобретения на човечеството за всички времена.

Отделете малко време и се опитайте да си представите свят без пари. Помислете за всички неща, на които се радвате в живота си: гледане на филми, игри, къща, кола, хранене в любимия ви ресторант. Всичко това е възможно, защото можете да плащате на другите за тези стоки и услуги под формата на пари, без да е необходимо да правите тези неща сами. При липсата на пари щеше да се наложи да участвате в бартерна размяна, която е свързана с много усложнения.

През 2005 г. американският писател Дейвид Фостър Уолъс произнася реч при откриването на церемонията за завършването на випуска в колежа Кениън (Kenyon College). В речта си той казва: "Две млади риби плуват и случайно срещат една по-възрастна риба, която плува в другата посока, кимва им и казва: "Добро утро, момчета. Как е водата?" Двете млади риби плуват още известно време, а накрая едната поглежда другата и казва: "Какво, по дяволите, е водата?"

Поуката е, че много често оставаме слепи за най-важните неща в живота ни. Има неща, които са скрити пред очите ни и чакат да бъдат открити, а много хора дори не си правят труда да ги разберат. Например, индианците са използвали грънчарски колела в продължение на 300 години преди изобретяването на колелото, но на никого и през ум не му е минавало да обърне грънчарското колело настрани и да го използва за количка или каруца. Доста е зашеметяващо, ако се замислим, че са ни били необходими 300 години, за да ни хрумне идеята да обърнем грънчарското колело настрани и да го използваме за каруца.

Точно както рибите не са имали представа какво е водата, така и по-голямата част от населението на света днес няма представа за парите.

През целия си живот работим, за да печелим пари; в училище ни учат да си намерим работа и да започнем да печелим пари; родителите ни казват да спестяваме пари; човек обикновено се смята за успешен или не в зависимост от количеството пари, които има. Говорим и чуваме много за парите, но рядко си задаваме най-основните въпроси: Какво представляват парите в своята същност? Каква е историята на парите? Защо изобщо се нуждаем от пари? Училищата могат да ни учат на всички глупости, които никога не се прилагат в живота ни, но не и за парите.

Парите са за икономиката това, което е кислородът за нашето тяло. Ако мога достатъчно да влоша качеството на кислорода, който приемате, със сигурност ще се задушите до смърт. Е, точно това се случи с нашата икономика през последните 100 и повече години. Федералният резерв отговаря за парите, които използваме, и до началото на 2020 г. обезценява парите ни с бавни темпове. От март 2020 г. всяко правителство по света печата пари както никога досега и ние току-що започнахме да виждаме ефекта от това, тъй като всичко около нас става много по-скъпо. Ето защо днес е по-важно от всякога да си зададем въпроса "Какво са парите?".

"Добре, че хората в страната не разбират нашата банкова и монетарна система, защото ако я разбираха, вярвам, че до утре сутринта щеше да има революция." - Хенри Форд

С този цитат от великия американски индустриалец нека навлезем дълбоко в темата за парите.

КАК СЕ ПОЯВЯВАТ ПАРИТЕ?

Размяна и разделение на труда:

Размяната е в основата на всяка икономика, което означава, че не би имало икономика, ако хората не разменяха стоки и услуги с други хора. Хората не са самодостатъчни; винаги се нуждаем от други хора, за да оцелеем през живота си. Всички ние сме зависими един от друг по един или друг начин. Размяната обикновено включва две лица или групи, които се отказват от това, което ценят по-малко, за да получат това, което ценят повече. Например, ако Джак размени с Шон обувките си за тефтер, това означава, че Джак цени тефтера повече от обувките си, а Шон цени обувките повече от тефтера си. От процеса на размяна се появява концепцията за разделението на труда, което означава, че можем да станем по-ефективни, ако разделим работата на по-малки задачи и възложим тези задачи на различни хора в зависимост от това в каква задача са специализирани. Знам, че това е малко сложно за разбиране, затова нека го разберем чрез красивия пример, който Робърт Брийдлов дава в статията си "Пари, Биткойн и време".

Той пише:

"Ако Джон прави брадви по-бързо от Стив, а Стив прави лъкове по-бързо от Джон, тогава и двамата са в по-добро положение, ако се специализират и обменят."

Вместо да изработват сами двата инструмента, Джон и Стив могат да работят по това, в което са по-добри, и след това да обменят стоките помежду си. Това е взаимно изгодно, тъй като спестява времето им.

Ако нямаше разделение на труда, нямаше да има нужда от пари, тъй като щяхме да потребяваме само това, което произвеждаме, и да произвеждаме само за собствено потребление. Това се нарича автаркия, при която сме самодостатъчни и не се нуждаем от никого за оцеляването си.

Ако принудим човек да бъде самодостатъчен, т.е. ако го накараме да отглежда храната си, вместо да я купува от магазина, да си прави торове, вместо да ги купува от фабрика, да си построи къща, вместо да си купи такава, да си набавя сам питейна вода от земята, без да иска нищо от никого, той вероятно ще умре от глад или ще замръзне. Единственият начин да оцелее е да си купи храна и торове, да наеме строители на къщи, да си купи необходимото оборудване, за да изкопае вода, а за това му трябват пари, за да може да плати с тях на другите. Вече може би разбирате, че размяната и разделението на труда са наложителни не само за икономиката, но и за цивилизацията.

Въпреки че размяната на стоки помежду им (бартер) е по-добра от самозадоволяването, тя има своите ограничения. Директната размяна или бартерът работят само между по-малки групи хора, а с увеличаването на броя на хората, участващи в търговията, този метод не работи поради липсата на "съвпадение на желанията".

ЛИПСА НА "СЪВПАДЕНИЕ НА ЖЕЛАНИЯТА"

Това означава, че човекът, с когото искате да търгувате, не иска или не се нуждае от нещо, което вие предлагате. Този проблем има три измерения:

• Липса на съвпадение на желанията в мащаб: Ако наема 20 работници да ми построят къща, как ще им платя, след като къщата е построена? С парчетата от колата ми? С частите на къщата? Или с частите от използвания материал? Това не е практично.
• Липса на съвпадение на желанията в пространството: Ако притежавах фабрика за памук и исках да я разменя с намиращата се далеч железария, тази размяна не би била възможна, защото и двете стоки са недвижими.
• Липса на съвпадение на желанията във времето: Ако искам да купя къща, а имам само банани, които да предложа, тази размяна не би могла да се осъществи, защото бананите са нетрайни и биха изгнили, преди да се стигне до сделка.

Без никакво съмнение бартерът или директният обмен на стоки и услуги първоначално е бил добра идея, но е страдал от недостатъци с разширяването на търговските ни мрежи в историята.

На проба и грешка сме открили друг начин на търговия, който е напълно различен от предишния и се нарича непряк обмен. При този начин на размяна използваме стока-посредник, която ни помага да улесним търговията, вместо да разменяме стоки директно. Нека се опитам да обясня това с един пример: Да кажем, че Майкъл има купчина яйца, а Джон - чифт обувки. Майкъл иска да размени яйцата си за чифт обувки, но Джон не иска яйца; Джон предпочита да има бутилка, а не яйца. Така че, за да се осъществи тази размяна, Майкъл трябва първо да размени яйцата си за бутилка и след това да размени тази бутилка за чифт обувки. В този пример Майкъл е използвал бутилката като средство за улесняване на тази размяна. Следователно бутилката служи като средство за размяна - което е първата функция на парите. За достатъчно дълъг период от време обществата са склонни да се обединяват около едно единствено средство за размяна, което наричат техни пари.

В действителност това е единственият начин, по който парите могат да се появят на пазара, и този процес отнема време. Никой не може да превърне всяка безполезна вещ в пари и дори правителството не може да произведе лист хартия и да го обозначи като "пари". Нека да е ясно, парите и валутата не са едно и също нещо. Парите са нещо, което е доброволно избрано от участниците на пазара, за да се улесни търговията, която не е възможна при пряка размяна, а от друга страна, валутата е нещо, което е наложено от правителството на неговите граждани. Валутите не се избират доброволно като средство за размяна. Нашите правителства ни принуждават да използваме тяхната валута чрез налагането и като законното платежно средство и данъчните закони. Например доларът, който използваме днес, не е пари, а е валута. Ние не сме го избрали сами като средство за размяна, а правителството ни го е наложило. Парите са най-ликвидният актив на пазара от всички стоки, което означава, че могат да бъдат конвертирани в почти всичко друго, което искате - това се нарича продаваемост. Можете да ги превърнете в чаша кафе, къща, кола и всичко, което искате да имате. По-високата продаваемост на дадена стока означава, че тя има по-големи шансове да бъде избрана за пари от пазара.

Представете си, че разполагате с 10 килограма пшеница и един телескоп: кое от двете има по-голям шанс да бъде продадено първо на пазара? По-лесно ще намерите купувач на пшеницата, отколкото на телескопа, и то на справедлива цена. Това показва, че пшеницата има по-висока продаваемост на пазара, отколкото телескопа. Продаваемостта на всяка стока дълбоко зависи от това колко добре тя решава трите проблема, свързани с липсата на съвпадение на желанията:

• Продаваемост в мащаб: Парите трябва лесно да се разделят на още по-малки единици, така че всеки да може да ги обменя в каквото количество му е необходимо. Представете си два сценария, при които парите "А" могат да бъдат разделени само на четири по-малки единици, а парите "В" могат да бъдат разделени на 40 по-малки единици. В този случай се казва, че парите "В" имат по-висока продаваемост в различни мащаби, отколкото парите "А".
• Продаваемост в пространството: Парите трябва да бъдат лесно преносими, т.е. изпращането им от едно място на друго трябва да оказва най-малко съпротивление. Парче хартия може лесно да бъде пренесено в сравнение с парче скала; следователно парчето хартия има по-висока продаваемост в пространството.
• Продаваемост във времето: Парите трябва да запазват или да увеличават покупателната си способност с течение на времето. Казано по-просто, всяка година с една и съща сума пари трябва да се купуват един и същ брой стоки и услуги. Това не е така с доларите, които използваме днес; всяка година трябва да харчим все повече и повече долари, само за да поддържаме стандарта си на живот. Следователно продаваемостта на щатския долар във времето е ниска.

Парите имат две основни функции: средство за размяна и средство за натрупване и спестяване на стойност. Функцията на средство за размяна се определя от това, доколко добре могат да решат триизмерния проблем на липсата на съвпадение на желанията. Нейната функция "съхранение на стойност" зависи от възможността за продажба във времето, която е описана по-горе.

Някой може да попита: "Защо парите трябва да съхраняват стойност? Не е ли достатъчно за парите да бъдат средство за размяна?"

Е, отговорът на този въпрос е следният: хората живеят несигурен живот и не могат да знаят колко пари може да им трябват в бъдеще. Ето защо сме склонни да спестяваме колкото се може повече, така че спестените пари да ни помогнат да се ориентираме в несигурното бъдеще. Какво ще стане, ако стойността на спестените пари продължава да пада с времето, което означава, че с течение на времето с тях се купуват все по-малко неща? Това прави бъдещето ни още по-несигурно, което противоречи на целия смисъл на спестяването на пари. Следователно парите трябва да бъдат средство за съхранение на стойност, както и средство за размяна.

Исторически погледнато, ние сме използвали много неща като средство за размяна; например захарта е била използвана в Западна Индия като пари, както и солта в Абисиния (днешна Етиопия), медта в Древен Египет, пироните в Шотландия, добитъкът в Древна Гърция. Могат да се изброят още много примери. В крайна сметка всички те са заменени от златото, което се оказва по-добра форма на пари от всичко друго, налично в онзи момент от историята. Златото се е превърнало в световните резервни пари, защото е решило проблемите, от които са се нуждаели истинските пари. Тъй като златото е могло да реши проблема с липсата на съвпадение на желанията, то е служело добре като средство за размяна и е запазвало стойността си с течение на времето, което го е правело добро средство за съхранение на стойността. Следователно златото е изпълнявало и двете функции на парите по-добре от всичко, използвано като пари преди него. Това показва, че ако има нещо, което е по-добро средство за размяна и по-добро средство за съхранение на стойност, то в крайна сметка ще замени всички пари и ще стане доминиращите пари в световен мащаб.

Стойността винаги е субективна, което означава, че различните хора намират стойност в различни неща и следователно избират различни средства за пари.

Както казва Сейфедин Аммус в книгата си "Стандартът Биткойн".

"Изборът на хората е субективен и затова няма "правилен" и "грешен" избор на пари. Съществуват обаче последици от избора."

КАКВО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПАРИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ?

С това имам предвид какво количество пари трябва да има в обръщение в една икономика? Накратко, паричното предлагане няма значение, стига да е фиксирано и достатъчно делимо. Можете да управлявате цяла икономика, да речем, с 1000 долара или дори със 100 долара, ако доларите са достатъчно делими, така че всеки да може да участва в икономиката. За да го разберем по-добре, нека си представим държава, която има население от 200 души и разполага само със 100 долара в цялата икономика, но тези 100 долара не могат да бъдат разделени на центове. Това означава, че само 100 души могат да получат достъп до 1 долар от общо 200 души. Какво да кажем за останалите 100 души? За да поправим това, можем да направим така, че всеки долар да се дели на 100 цента, което означава, че в икономиката има общо 10 000 цента. Сега всеки може да получи 50 цента, всичко, което трябваше да направим, е да направим парите достатъчно делими, за да може всеки да ги получи.

Ако предлагането на пари не е фиксирано, те не могат да запазят стойността си във времето. С течение на времето с тях ще се купува все по-малко и по-малко поради инфлацията, което води до понижаване на жизнения стандарт. При потребителските и инвестиционни стоки е обратното, защото с увеличаването на тяхното предлагане производителността и жизненият стандарт се повишават. Помислете си как производителността ни рязко нарасна, когато изобретихме компютъра, автомобилите, мобилните телефони и много други. Какво става, ако увеличим предлагането на пари в една икономика? Отново ще се опитам да го поясня с пример. Да кажем, че една държава има само 10 автомобила и разполага с 1000 долара в цялата икономика. Каква би била цената на всеки един автомобил? Всяка кола ще струва 100 долара. А сега да кажем, че правителството напечата от въздуха още 1000 долара, с което общата сума достигне 2000 долара. Колко ще струва всяка кола сега? Ще са нужни 200 долара, за да се купи същата кола, за която някога са били нужни само 100 долара, преди правителството да напечата допълнителни 1000 долара. Това, което се опитвам да ви накарам да разберете, е, че парите са единствената стока на тази планета, чието предлагане, когато се увеличи, води до спад на жизнения стандарт. Следователно печатането на пари и жизненият стандарт са свързани обратнопропорционално.

ТВЪРДИ ПАРИ СРЕЩУ МЕКИ ПАРИ

Нека първо да изясним тези термини. Твърди пари са тези, които трудно се произвеждат. Този вид пари са най-устойчиви на инфлация или обезценяване, тъй като никой не може лесно да увеличи предлагането им.

Докато меките пари са нещо, чието производство е лесно, което означава, че предлагането им може да се увеличава лесно, почти безкрайно. Меките пари водят до намаляне на покупателната способност.

Естествено, пазарът предпочита твърдите и отхвърля меките пари. Ето защо сме избрали златото за пари, а не медта, защото златото е трудно за изваждане от земята (и затова устойчиво на инфлация), а медта може да се произвежда лесно (и затова губи покупателна способност).

Съществува метрика, която използваме, за да разберем кои пари са по-твърди от другите, наречена "наличност към производство" (stock-to-flow), която измерва твърдостта на парите, като разделя съществуващата наличност (или предлагане) с годишното им производство. Например, общото предлагане на злато, което се намира над земята, е приблизително 197 000 тона (съществуваща наличност), а всяка година се добиват около 3000 тона злато (производство). Следователно съотношението между наличност и производство на златото е приблизително 65 (197 000/3 000). За сравнение, общото предлагане на мед в света е около 700 милиона тона, като всяка година се добиват около 20 милиона тона. Следователно съотношението между наличноста и производството е 35, което е по-ниско от това на златото. Това показва, че златото представлява твърди пари в сравнение с медта, а медта представлява меки пари в сравнение със златото.

От всички метали златото се е превърнало в пари, защото е имало най-високо съотношение между наличност и производство. Дългосрочните последици от игнорирането на твърдите пари са били ужасяващи. Когато е станало съвсем очевидно, че златото играе ролята на пари по-добре от всеки друг метал, по-голямата част от западния свят го е приела като пари. Но някои страни са продължили да използват среброто (меки пари) като пари вместо златото (твърди пари) и за съжаление Индия е била една от тях. Днес е ясно, че западният свят е много по-напреднал от Индия, тъй като западняците са съхранявали богатството си в най-твърдите налични пари (злато), а индийците са съхранявали богатството си в меки пари в сравнение със златото. Казано по-просто, ако не съхранявате богатството си в най-твърдите налични пари, ще загубите играта, независимо от това колко силно играете.

"Не можете да се изолирате от последиците от това, че другите държат пари, които са по-твърди от вашите." - Сейфедин Аммус, "Стандартът Биткойн"

СВОЙСТВА НА ПАРИТЕ:

Замисляли ли сте се някога защо не можем да изберем произволно нещо като стол, маса и т.н. и да го наречем пари? Всяко нещо може да стане пари, стига да отговаря на петте основни свойства, които участниците на пазара търсят, когато доброволно избират нещо за пари. Никога не позволявайте да ви се каже, че парите трябва да са в хартиен вид, какъвто използваме днес. Ако има нещо - без значение в каква форма - което притежава петте парични свойства, има повече от 99% шанс то в крайна сметка да бъде избрано за доминиращо парично средство и да замени старото такова. Нека да задълбаем в тези пет свойства:

• Делимост: Добрата форма на пари трябва да е достатъчна делима, за да може да се търгува с нея лесно и почти всичко. Ето защо не използваме коли или нещо голямо като пари, защото те не са делими.
• Дълготрайност: Парите не могат да изгниват или да се развалят, иначе губят стойността си. Не използваме портокали като пари, защото те гният с времето.
• Преносимост: Парите трябва да са лесно преносими, т.е. лесно да се пренасят от едно място на друго. Не можем да използваме фабрики като пари.
• Разпознаваемост: Лесно е да се разпознае дали паричните единици, с които разполагате, са истински или фалшиви. Ето защо доларовите банкноти са разписани от ръководителя на централната банка. Също така с минимално обучение и усилия човек може да различи истинските от фалшивите златни кюлчета.
• Оскъдност: Това е най-важното свойство, което могат да притежават парите. То означава, че предлагането на парите трябва да е фиксирано и да е трудно да се произвеждат повече от тях. Всички останали свойства могат да бъдат проявени от много различни неща, но нещото, което притежава това свойство на оскъдност, в крайна сметка е парите. Мидите са били използвани като пари, защото са били трудни за намиране (оскъдни), но с технологичния пробив сме открили евтини и лесни методи за намиране на миди, което е довело до намаляване на стойността им и в крайна сметка те са се сринали като пари. Тези, които са съхранявали богатството си в миди, са пострадали най-много ни учи, че винаги - без никакво изключение - трябва да съхраняваме богатството си в нещо, което има фиксирано предлагане или което е трудно да се увеличи (високо съотношение между наличност и производство). Емитираните от правителствата фиатни валути са пълна противоположност на това, тъй като правителствата могат да създават колкото си искат от тях с натискането на един бутон. Това свойство на парите изисква отделна публикация, която ще напиша някога в бъдеще.

Само за да разберете колко важна е оскъдността: Среброто е по-добре делимо от златото, среброто е по-лесно преносимо от златото. Но има едно свойство, което никой друг метал не притежава, освен златото, и това е оскъдността. Въпреки че среброто е имало по-добри други свойства от златото, то все пак не се е превърнало в пари, защото не е било оскъдно, което показва колко важно е това свойство.

Точно както вариациите на езика се се променяли с течение на времето - отначало говорим, след това писмен, а в днешно време - печатен, но смисълът му е останал един и същ: да общуваме и да изразяваме възгледите си, така и смисълът на парите остава един и същ - да съхраняват и разменят стойност - но вариациите им продължават да се променят като езика. Така че никога не трябва да се влияете от хора, които казват, че парите трябва да бъдат в една или друга форма, те могат да бъдат във всякаква форма, стига да имат парични свойства.

Надявам се, че до този момент имате малко по-ясна представа за това какво представляват парите и защо са важни за човечеството.

Може би се чудите, защо използваме държавните валути, макар че не отговарят на критериите за пари? Как сме преминали от използването на злато като пари към хартиени валути? Насила ли? Дали хартиените валути са били по-добри от златото? В следващата публикация ще разкрием още много от тези въпроси, а дотогава продължавайте да учите и да се развивате.

Източници:

"Пари, Биткойн и време" от Робърт Брийдлов.

"Какво направи правителството с нашите пари?" от Мъри Н. Ротбард.

"Стандартът Биткойн" от д-р Сейфедин Аммус.

Follow @EuropeanBTC21