Автор: Sovereign Monk | Дата на публикуване: 01/11/22 | Превод: Dimitar Morfov [786148] | Bitcoin 101 Collection
Биткойн е електронна разплащателна мрежа, която улеснява директните транзакции от типа "peer to peer" (от потребител към потребител) без централна банка или централен администратор. Директният обмен на стойност се осъществява между потребителите без посредници. Биткойн е софтуер (компютърна програма), който работи на множество разпределени компютри по целия свят, като по този начин е наистина децентрализиран. Всички тези компютри работят с един и същ софтуер и образуват огромна мрежа, като комуникират и обменят информация помежду си. Всеки и навсякъде може да избере да стартира този софтуер и да участва в мрежата.
Биткойн е изобретен през 2008 г. от 'Сатоши Накамото'. Сатоши е неизвестно лице, тъй като е ценял неприкосновеността на личния си живот и е използвал този псевдоним, за да общува онлайн с хиляди други програмисти. На 31 октомври 2008 г. Сатоши публикува документ, наречен "White paper" (основополагаща статия), в който се обяснява дизайна на Биткойн. Биткойн използва отворена и прозрачна, разпределена (distributed) счетоводна книга (ledger) за записване на всички трансакции. Тези транзакции могат да бъдат преглеждани, одитирани и проследявани от всеки чрез прост инструмент, наречен "Block Explorer" (проучвател на блокове). Всички транзакции заедно образуват един запис или верига от по-малки записи, наречена "Blockchain" (блокчейн или блокова верига). Началото на счетоводната книга е поставено на 3 януари 2009 г., когато Сатоши пуска софтуера онлайн и 'изкопава' първия блок от веригата, известен като "Genesis Block" (генезисен блок). Както е известно, Сатоши я е наричал "времева верига", тъй като представлява верига от записи, съхранявани/записани един след друг в определен момент от време.
В генезисния блок е вграден текстът "The Times, 03 януари 2009 г., Канцлерът е на ръба на втори спасителен пакет за банките", който се отнася до печално известния правителствен спасителен пакет за банките по време на 'Световната Финансова Криза' от 2008 г.
Биткойн има лимит на предлагането от '21 милиона', който може да се провери с времевата верига и никой не може да го промени. Това е импрегнирано в кода, а всеки потребител поддържа набор от криптографски ключове, които му дават достъп до монетите му. 1 биткойн може да се раздели на 100 милиона подединици, известни като сатошита (sats). С нарастването на използването на мрежата, с всеки биткойн може и ще може да се съхранява и обменя все по-голяма стойност, което го превръща в сейф за сухраняване на стойност за поколения.
Но какъв проблем всъщност решава биткойн? Досегашната финансова система се основава на 'доверието в централните органи', т.е. публични/частни банки, централни банки, правителства и т.н., които са обект на корупция. Въз основа на лични политически и социални намерения централните институции могат да променят, и вече го правят, правилата на финансовата система, за да извлекат полза за себе си. Сатоши измисли код, който може да бъде споделен от милиони/милиарди хора, без да се налага да си имат доверие. Правилата на кода се основават на принципа 'Консенсус' (Pure Consensus). Няма централна фигура, която може да влияе или да променя кода, нито пък броят на монетите, които притежавате, определя вашето влияние върху мрежата. Консенсусът се решава от мрежата от разпределени компютри (които могат да бъдат управлявани от всеки) и които не си имат доверие един на друг. По този начин се проверява всяка част от кода и счетоводната книга на другите, с тази, която те самите управляват.
Основният проблем на конвенционалната валута е доверието, което се изисква, за да функционира. На централната банка се вменява доверието да не обезценява валутата, но историята на фиатните валути е пълна с нарушения на това доверие.
- Сатоши Накамото
Друго нещо, което Биткойн решава, е проблемът с 'двойното харчене' (Double Spend). И преди Биткойн беше възможно да се предават транзакции в интернет с виртуална валута, но проблемът беше, че в мрежата от компютри могат да се вкарат противоречащи си транзакции. Тъй като кодът може лесно да бъде копиран, записите могат да бъдат копирани или една и съща дигитална монета може да бъде копирана милиони пъти и да похарчите всички тези милиони, ако няма някакъв вид проверка на системата. Бихте могли да създадете две отделни транзакции, които харчат една и съща дигитална монета, и да изпратите двете транзакции в мрежата едновременно. Така че, ако създавате електронна платежна система без централна точка за контрол, възниква проблемът да разберете коя от тези транзакции е дошла 'първа', а това е трудно да се направи, когато имате мрежа от компютри, които действат независимо един от друг. Някои компютри ще получат първо една транзакция, а други - друга. Биткойн решава този проблем, като принуждава 'възлите' (nodes)* да съхраняват всички транзакции, които получават, в оперативна 'памет', преди да ги запишат във файл. След това, на интервали от 10 минути, произволен възел в мрежата ще добавя транзакциите от паметта си към файла.
- За да участвате в мрежата: Трябва да изтеглите софтуера Биткойн (той е безплатен и с отворен код) и да го стартирате на своята машина/компютър. Когато стартирате програмата, тя ще се свърже с други компютри от мрежата и ще поиска споделен файл със записи на всички транзакции. След като се синхронизира, вие притежавате пълно копие на времевата верига (блокчейна) и можете да проверявате всяка транзакция - дали следва правилата на Консенсуса или не, или откъде идва и т.н. На приблизително 10-минутни интервали произволен възел в мрежата ще добавя последните трансакции, които е получил, в блокчейна и ще споделя актуализациите с всички останали в мрежата.
- За да използвате мрежата: Трябва да изтеглите софтуерен Биткойн 'портфейл' (wallet), който ще генерира уникален набор от криптографски ключове (който идентифицира вашия портфейл), и можете да получавате биткойн на адресите, генерирани от ключовете. Портфейлът ще взаимодейства директно с мрежата, за да получава биткойн.
- Наборът от ключове действа като номер на сметката ви и парола. Ако искате да получавате биткойн, трябва да дадете 'публичния ключ' на някого (който иска да ви изпрати биткойн). Публичният ключ помага входящата транзакция да бъде изпратена до вашия портфейл и да бъде съхранена там. За да можете да харчите, използвате или изпращате своите биткойн, ви е необходим 'частният ключ'. Той работи като парола или ключ за отключване на заключен портфейл. За да получавате биткойн, не е необходимо да споделяте частния си ключ, тъй като всеки, който има достъп до вашия частен ключ, може да похарчи вашите биткойн или да ги прехвърли от вашия портфейл (сейф). Когато искате да отключите биткойн, които са зачислени на вашия публичен ключ, използвате частния си ключ, за да създадете така наречения 'дигитален подпис'. Този дигитален подпис доказва, че сте собственик на публичния ключ (и следователно можете да отключите биткойн), без да се налага да разкривате частния си ключ.
Важно е да се отбележи, че портфейлите всъщност никога не съхраняват биткойн, а действат само като 'подписващо устройство', което взаимодейства с мрежата, за да докаже собствеността върху притежаваните от вас монети. Биткойн никога не напуска блокчейна, а пък притежаваните от вас биткойн могат да се харчат/използват/изпращат само с помощта на вашите ключове. Ако този частен ключ (парола) бъде загубен, никой не може да възстанови тези монети, включително и вие. В Биткойн няма център за обслужване на клиенти.
За добавяне на нови трансакции в мрежата или в отворената счетоводна книга биткойн използва метод, наречен "копаене" (добив) чрез "доказателство за (свършена) работа" (Proof of Work Mining). Как работи копаенето? Всеки възел (компютър) съхранява последните актуализирани транзакции от всеки друг възел (компютър) в мрежата. Това дава възможност за последователен, неподправен запис на споделения файл. Всеки възел (компютър) може да се опита да изкопае следващата група трансакции (т.е. да добави следващите входящи трансакции в счетоводната книга). Възелът ще събере трансакциите от своята памет в контейнер, наречен "блок", и след това ще използва изчислителна си мощ, за да се опита да добави този блок от трансакции в блокчейна. За да се генерира блок, който се вписва точно във веригата от транзакции, всеки възел, участващ в мрежата, ще извърши трилиони математически изчисления, за да намери едно определено случайно, но вярно, число. В този процес на отгатване на правилното случайно число (математическо решение) компютърът, който пръв направи това, получава награда за блока (т.е. новите биткойн, генерирани по време на процеса) и таксите за всички трансакции, включени в блока. Тези възли (компютри) могат също така да решат да не участват в състезанието/разпределението на наградите (копаенето), а по-скоро просто да работят като проверяващи възли, които участват в мрежата, проверяват всички трансакции, проверяват кода и поддържат мрежата децентрализирана.
Когато компютрите работят непрестанно и се конкурират помежду си, това увеличава трудността за намиране на правилния блок - това е известно като "регулиране на трудността". С добавянето на все повече и повече компютри трудността за намиране на блока се увеличава автоматично от кода в зависимост от общото "ниво на хеширане" (т.е. общата изчислителна мощност в мрежата).
Кодът на мрежата или протоколът Биткойн се актуализира от време на време с активното участие и усилия на повече от 600 души, а промените в кода се одобряват и съгласуват от потребителите и операторите на възли, когато те избират да използват актуализирания код. Биткойн е протокол с "отворен код", което означава, че всеки може да го изследва и да допринася за неговото развитие. Не съществува централна организация.
В заключение, Биткойн е мрежа от свързани компютри, които споделят един защитен файл чрез компютърен протокол. Този защитен споделен файл записва всички транзакции в мрежата, взаимодейства с всички лични портфейли (сейфове) и работи директно между потребителите без посредник.
Биткойн работи без прекъсване от януари 2009 г., като активното времето онлайн е 99,9873%, с прекъсвания само през първите години на пускането му. В сравнение, досегашната финансова система е прекъсвала работа средно повече от 55-60%.
Пояснения от преводача:
*Node (или възел) е точка на връзка и пренос на данни в мрежата на Биткойн. На практика всеки компютър може да бъде node, ако инсталира, поддържа и изпълнява основния протокол на Биткойн мрежата.
Основополагащата статия на Биткойн от Сатоши Накамото:
Кодът на Биткойн:
Related Posts
Как работи Биткойн?
May 30, 2023
Биткойн не е мръсен: той е радикално зелен
Apr 27, 2023
Зеленият потенциал на Биткойн: потреблението на енергия не е равнозначно на въглеродни емисии
Apr 26, 2023